Първи стъпки и развитие на образователното дело в Павликени

НЕЛИ  ЦОНЕВА

Директор на Исторически музей - Павликени

 

            Една от първите грижи на новите заселници в Павликени е обучението на децата им. Оценявайки потребността от просвета и образование, трудолюбивите и будни павликенчани устройват своето първо светско българско училище. През есента на 1880 г., в плевнята на Иван Маринов в „Балканджи махала“ учителят Никола П. Станчев поставя началото на учебното дело. Поради липса на собствена сграда през следващите учебни години децата са местени в приспособени помещения на различни частни домове. През учебната 1881-82 г. учителят Тодор П.Станчев / брат на Никола Станчев/ обучава децата в дома на Кольо Андреев Пазарджиев. През следващата 1882-83 г. учениците са преместени в хана на Атанас х.Славчев. Ученическите паралелки са вече две, а за учители са назначени Стоян Дончев и Георги Тошев / и двамата са от Бяла черква/. От есента на 1883 до 1886 г. учители и ученици са местени всяка година в нови помещения – домовете на Станьо Ганев, Кольо Андреев / два пъти/ и Тодор П. Рачев. В някои от тия първи учебни години занятията започват на 1 декември и продължават до м.март. С увеличаване броя на жителите, съответно и на децата, се налага разкриване на III- то и  IV-то отделение. Острата нужда от самостоятелна сграда мотивира кметството и обществеността да изгради училище. Строителството му започва през 1886 г. и е завършено само за една година. Училището има 4 класни стаи, стая за учителите, за прислужника и голям коридор.

            В спомените на даскал Стоян Дончев Сейков  / един от първите учители/ тези събития изглеждат така:

            „ Старото училище, което е край църквата, бе второто след църквата общинско здание. Построи се на 1886 г. През учебната 1886 -87 г. в това здание учителствах само аз с IV-то отделение. На следващата година дойдоха Ангел Бакалов и Антон Кожухаров от с.Бяла черква. След тях учителстваха  Кирил Ганев, свещеника от Бяла черква, Стоян Цингов, Петър Мандев, Борис Пенчев от Павликени, Пимпирев от Лясковец, Манов от с.Б. Тракийско и др. За първа учителка бе назначена Йорданка Йочкова от с.Дичин“.

            Само след шест учебни години и тази сграда се оказва тясна за нарасналия брой ученици и паралелки. Налага се учителите отново да търсят частни къщи за учебните занятия – от 1903г. се използва помещение в дома на Кольо Атанасов. Така от 1897 г. до 1906 г. в Павликени се изгражда първото пълно начално училище. Негови главни учители са: братята поп Станчеви и Васил Павлов.

            До 1893 г. павликенските ученици продължават прогимназиалните класове в съседна Бяла черква. Желанието на родители и деца за просвета и активността на по-будните жители довеждат до постепенното разкриване на прогимназиални паралелки в периода 1893 – 1898 г. Първите учебни години на класното училище се водят в килията на църквата.

            Официалното разрешение на Министерството на просвещението за разкриване на прогимназия с пълен курс на обучение павликенчани получават едва през лятото на 1907 г. Учениците само от прогимназиалните класове са вече 107, а класните стаи отново недостигат. През същата 1907 г., с изключителната настоятелност на кмета Йордан Ст.Узунов, е построена нова двуетажна училищна сграда. В новото училище децата на Павликени вече имат 13 класни стаи, физкултурен и театрален салон / днес това е Основно училище „Св. Климент Охридски“ /. Пионери на образователното дело в Павликени през тия първи съзидателни години са учителите: Еньо Христов Нонов, Петър Пимпирев, Петър Мандев, Ганчо Иванов, Иван Райков, Стоян Дончев и други.

            Новата училищна сграда създава не само по-добри условия за работа на ученици и учители, но открива и нови възможности за обогатяване на учебно-възпитателния процес. За първи път се полагат грижи и за здравословното състояние на децата. В началото на учебната 1909 – 1910 г. за първи път д-р Боян Николов Чакалов извършва медицински преглед на всички ученици. През м.май на 1909г. е организирана и първата ученическа екскурзия до съседните градове Левски и Свищов. За периода от 1907 до 1910 г. като учители към Началното училище работят: Георги п.Стефанов, Васил Попов, Стоян Станев, Вена Атанасова Димитрова, Димо Мечков, Григор Киров, Антон Панайотов, Олимпиада Димитрова, Невяна Георгиева, Кина Шанова. Преподаватели на прогимназиалните класове са: Ганчо Иванов, Тодор Попов, Александър Сотиров, Никола Василев, Иван Герчев, Георги Големанов, Мария Йонкова, Пена Раменова.

            По време на войните 1912 -1918 г., поради обявена обща мобилизация, се налага училището да бъде затворено два пъти.

            След края на Първата световна война в Павликени започва широко обществено движение за разкриване на гимназиални класове. Развитието на Павликени в стопанско, административно и културно отношение, както и увеличеният брой на населението, пораждат необходимостта от по-висока степен на образование. Първи радетели за разкриване на гимназиални класове са учителите Пенчо Пенев и Стоян Ст.Узунов. По тяхна инициатива през 1919 – 1920 г. са направени и първите предложения пред Окръжната училищна инспекция, и пред Министерството на народното просвещение.

            За първи път I- ви гимназиален клас / дн. IV-ти клас/ се открива в Павликени през м.октомври 1920 г. с две паралелки и общо 63 ученици. Така се основава днешното СУ „Бачо Киро“ – Павликени. През пролетта на 1921 г. същите учители и народният представител Димитър Нейков / щирок социалист/  правят предложение пред Министерството на просвещението за откриване на II –ри гимназиален клас / дн. V клас/  с една паралелка от 45 ученици, а през следващата учебна 1922 – 23 г. – III-ти гимназиален клас  / дн.VI-ти клас/ от 19 ученици в една паралелка. През тази учебна година в Павликени вече има Непълна смесена гимназия до VI клас с общо 101 ученици. Това са деца от Павликени и от околните села.

            Гимназиалните класове са разкрити към Прогимназията с общ директор – Борис Богданов от с.Михалци / 1921-1922г./ , Тодо Банчев от с.Стамболово / 1922 -1923г./, Кръстьо Иванов от Плевен / 1923 /, Васил Салабашев / 1924 / и Христо Манев / 1925г./. Учебните занятия на гимназията се водят в сградата на Прогимназията / днес Основно училище „Св.Кл.Охридски/, като учениците учат на две смени.

            Съвместяването на двете учебни заведения в една сграда поражда нови проблеми. Учители и ученици полагат усилия за подобряване на материалната база и на условията за учене и труд. На 24 май 1919 г. ученици и учители събират 145 лв. от подготвена литературно – музикална програма, изнесена пред павликенчани. С тези средства те полагат началото на първата ученическа трапезария в Павликени.  През пролетта на 1921 г. / от 27.март до 1 април/ е организирана и първата трудова седмица с участието на ученици. Те помагат при благоустрояването на училищния двор и построяване на училищната ограда.

            Необходимостта от нови учебни сгради налага определянето на общинска комисия, която на 31 май 1919 г. определя две нови училищни дворни места – в кв. VII от Регулационния план на Павликени за ново квартално училище / днес гимназията/ и в кв. 49 на същия план за сграда на Промишлено училище / по-късно става училище СПТУМ „Илия Златев“/.

            Потребността на прогресивните павликенчани за просвета и стремежът им техните деца да получат образование и възпитание водят до откриване на нови учебни заведения през 30-те години на новия век.: Държавно земеделско училище / 1921г./, Практическо търговско училище / 1921г./, Непълна смесена гимназия / 1924г./, Практическо коларо-бъчварско училище / 1927/, Девическо професионално училище / 1930г./

            На 1 февруари 1925 г. Началното училище и прогимназията се обединяват в Народно основно училище / дн. ОУ „Св.Кл.Охридски“/ с директори: Христо Манев / 1926-1927г./, Тодор Банчев / 1927 – 1932г./  и Зафир Иванов / 1932 – 1944г./. По различните общообразователни предмети през тези години  преподават учителите: Йордан Чорев, Поликсена Тодорова, Кольо Русев, Никула Ботева, Васил поп Тодоров, Елена Мошкова, Ангел Григоров, Роза Казанлиева, Кирил Илиев, Йонка Минкова, Елена Сейкова и др.

            С решение по протокол № 19 от 09.10. 1928 г. на Училищното настоятелство с председател – Сяро Ив.Сяров, секретар – Т. Банчев, е одобрено споразумението между настоятелството и Електрическа кооперация „Светлина“ – Павликени за електрифициране на училището, което е осъществено през зимата на същата година.

            През същата 1928 г. павликенското училищно настоятелство назначава д-р Сава Ат. Чолакова за училищен лекар на Народното основно училище. На същото заседание се взема и решението училищното настоятелство да купи от обущаря Хр. Корфонозов 38 чифта обувки за бедните ученици, а от търговците Мих.Петров и Генчо Доруджалиев платове за ученическите униформи.

            През зимата на 1929 г. Учителският съвет на Павликенското народно основно училище организира безплатна ученическа трапезария. В една от стаите на училището всяка сутрин на около 30 бедни деца се дава скромна закуска от чай, хляб и сирене. Срещу заплащане от 2-3 лева могат да закусват и други деца. Парите за трапезарията учителите събират чрез отдаване под наем на училищни имоти, както и от дарения: от Павликенска Популярна банка – 1000 лв., от д-р Хари Варкони – 500 лв., от д-р Боян Чакалов – 50 лв.,от кооперация „Съгласие“ – хранителни продукти за 1000 лв.

            В съобщение на в-к „Павликени“, бр.50 от 07.03.1939 г. се вижда, че 10 години по-късно ученическата трапезария все още съществува и че с даренията на павликенчани бедните деца все още получават храна:

            „Дарения за трапезарията на Основно училище:

Никола Хубанов – градинар от с.Павликени, дал хранителни продукти за 600 лв.;

Димо Димитров / адвокат/ -  25 кг захар;

Д-р Никола Муцевски – лекар – 500 лв.;

Кооперация „Светлина“ – Павликени – 1000 лв.;

Павликенското християнско братство – 200 лв.;

Еснафите / обущари, сарачи и др./ - 100 лв.;

Калчо Ив. Попов – 400 лв. за безплатна храна“

Пак в същия вестник, но в бр.4 от 10 март 1938 г. четем:

            „Учителският съвет при Народното основно училище в Павликени изказва публична благодарност на Петър Т. Рачев от същото село, който се отказа от възнаграждението си  като общински съветник и същото , в размер на 500 лв., внесе в безплатната ученическа трапезария при Основното училище в полза на бедните деца“.

            През декември 1928 г. Учителският съвет на Народното основно училище основава фонд за набиране на средства за купуване на училищно пиано. Първите приходи в този фонд са 5000 лв. – чист приход от ученическия концерт, изнесен на 24 ноември с.г. Учителите вземат решение да събират за фонд  „Пиано“ по 20 % от всяка литературно – музикална програма на учениците. По случай Новата 1929 г. Своята благотворителна лепта за фонд „Пиано“ дават и жителите на Павликени: Атанас х.Славчев  и д-р Варкони – по 500 лв., Лазар Перев – 300 лв., Б.Атанасов – 100 лв., Д.Стоев – 100 лв., павлина Тарашманова – 100 лв., К.Владова – 50 лв., П.Рачев – 50 лв., д-р Попов – 50 лв., М.Стоянов – 50 лв., Симеон Маринчев – 50 лв. Ученическият хор по това време коледува в Павликени със същата цел.

            Така на 9 март 1931 г. с много желание и благотворителност за сумата 46 000 лв. е закупено училищното пиано „Филипс“. Създава се възможност, освен с пряката урочна дейност, учителите да възпитават децата и със силата на музиката, поезията, театралното изкуство. Училищните вечеринки стават традиционни, за всеки един национален празник е подготвена ученическа програма. Няма родителско – учителска среща, която да не завърши с литературно – музикална програма. Учебните години задължително завършват с изпит пред родителите и с богати програми, в които децата показват какво са научили през годината. Подреждат се добре уредени училищни изложби, в които са демонстрирани предмети, изработени от учениците, както и техни ученически тетрадки и рисунки.

            Първият ученически хор на Народното основно училище в Павликени е създаден още през 1926 г. от учителя по музика Величко Мянков. Пак под негово ръководство през м.март на 1929 г. за първи път е представена детската оперета „Деца и птички“. През 30-те години в ученическия хор на В.Мянков участват годишно по 150 павликенски деца.

            На 4 март 1934 г. учителката Венета Николова подготвя със свои ученици друга детска оперета, през 1935 г. децата играят популярната тогава оперета „Наталка-Полтавка“, а в 1936 г. оперетата „Жу-жу“. Средствата от ученическите представления се предоставят на ученическата трапезария за безплатна храна на бедните ученици.

На 6 май 1942 г. за първи път се представя и училищната музика с ръководител Венета Геновска.

Нарасналият  брой на жителите на Павликени / около 5000 през 1944г./ оказва влияние и върху броя на ученическите паралелки в Павликенското Народно основно училище –до 1944г. там са сформирани 14 паралелки /начален и прогимназиален курс/.

            Успоредно със съществуването на две училища – Народно основно училище и гимназията, в периода между двете световни войни в Павликени са разкрити и професионални училища. През 1921 г. са положени основите на Зимно земеделско училище, което започва първоначално като земеделски курсове. В първите години от създаването си училището няма собствена сграда, затова Павликенското училищно настоятелство решава да му отстъпи сградата на най-старото училище в Павликени. Поради големия интерес към новото Земеделско училище, съответно  нараства и броят на желаещите да постъпят в него. Само за 4 години те стават три пъти повече, отколкото могат да бъдат приети.

            Павликенският общински съвет с протокол № 33 от 14.11.1924 г. взема решение за откриване на Зимно земеделско училище и за построяване на специална училищна сграда за тази цел. Подобно решение от 18 ноември с.г. взема и Павликенското училищно настоятелство. Директор на училището става Д. Вунчев, но това добро намерение се осъществява едва през лятото на 1929 г. , когато на 19 август е положен основен камък  за новата сграда на Павликенското земеделско училище. Училището е държавно и Министерството на земеделието  отпуска 200 000 лв. , като в предни години  вече са купени строителни материали за 150 000 лв. Сградата е проектирана с 8 класни стаи и 4 други помещения. Но до построяването и учениците на Земеделското училище се обучават в стаите на Павликенското основно училище.  

Грижата за образованието и възпитанието на младите момичета в Павликени поражда необходимостта от възникването на още едно Девическо училище. През 1928 г.  Павликенското училищно настоятелство в състав: Председател – Сяро Ив.Сяров, секретар – Т. Банчев, членове – Б. Папуров, П.Савов, Ив.К.Рачев, Н.Г.Русев, решава да открие двегодишен Девически  домакински допълнителен курс  към прогимназията. Разкриването на новото училище е на основание Предписание № 3238 от 18.09.1928 г. на Министерството на търговията, промишлеността и труда и на Заповед № 1605 от 1928 г. на същото. Още през първата учебна година в него са записани 25 ученички с една единствена учителка Тодорка Йосифова Петкова от Бяла черква. За целта Училищното настоятелство решава общообразователните предмети да се водят от  учителите на Основното училище и от лектори: по български език и гимнастика – Т.Банчев, по рисуване – Хр.Манев, по сметководство  Еню Антонов и Байко Папуров и т.н.  Първоначално новото училище също използва сграда на Основното училище, а няколко години по-късно е преместено в сградата на Ловния дом в Павликени, където се утвърждава като самостоятелно.

Проблемите на училищата в Павликени се разрешават и контролират от Училищно настоятелство, в което се избират общественици, учители и директори на училища. Въпросите, които са от негова компетентност, са: назначаване на учители и служители в павликенските училища, съгласувана с Министерство на просвещението;  да разкриват нови учебни курсове или учебни заведения;  да наемат помещения за нуждите на павликенските училища; да отдават под наем  и да уреждат търгове за училищни земи и имоти; да приемат, утвърждават и разпределят средства по бюджета за училищата в Павликени.

Запазени са документи на Павликенското училищно настоятелство от 1923 г. в състав:председател – Иван К.Тъпанчев, секретар – главен учител Стоян Станев, и членове – Никола Тарашманов, Нено Петков, Иван Илчев и Стойчо Генов. Когато  през 1924 г. Н.Тарашманов е избран за народен представител, на негово място е избран Дим. Ив.Димитров. В края на същата година е избрано ново настоятелство: председател – Първан Костадинов, касиер – Кольо Боянов и членове – Иван К.Тъпанчев и Пенчо Илиев. През 1926 г. училищното настоятелство вече е с ръководство: Байко Папуров – председател, Христо Ив. Ванев – касиер и членове – Т.Михалев, с.Николов, Ат.Марчев. През 1927 г. председател става Т.Михалев, а от 1928 г. за няколко години председател е Сяро Сяров със секретар Тодор Банчев.

В помощ на Училищното настоятелство са и избираните към всяко едно училище в Павликени Родителско – учителски комитети. Всички те имат съществен принос в развитието на образователната структура на Павликени.

Основен двигател за еволюцията на учебното дело в Павликени остават учителите. Те са онези народни будители, орисани цял живот да дават на другите своите знания, умения и опит, да възпитават младото поколение на едно селище, да вграждат в душите им нравствени и патриотични добродетели.

Учителите от Павликенска околия имат свое сдружение още от края на XIX век . По инициатива на учителите от Бяла черква Антон Цачев и Ангел Бакалов на 20 март 1894 г. е изпратена „Покана към учителите в Павликенска околия“ за изграждане на Околийско учителско дружество.  На 10 април с.г. в Бяла черква се провежда събор на учителите от околията, на който се обсъжда характера на бъдещата организация и се поставя началото на Павликенското околийско учителско дружество. Като делегати на това дружество Антон Цачев, Цанко Б.Церковски и Никола Бакев участват в работата на Втория конгрес на Българския учителски съюз през юли 1896 г.първи председател на сдружението от 1896 до 1898 г. е учителят Васил Мавриков. Патрон на Околийската учителска организация е белочерковският учител Бачо Киро.

Наред с професионалните въпроси, с които се занимава Павликенското околийско учителско дружество, то провежда през 1909 г. анкета по повод предаването на Бачо Киро  на турците след разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Събраните материали са издадени в специална брошура, публикувани са във в-к „Камбана“  бр. 1028, 1029,1030 от 1910г. и предизвикват широк обществен отзвук не само в Павликенския край.

Нееднократното откриване и закриване на Павликенската учебна околия, както и на непълните смесени гимназии в Павликени, Бяла черква, Михалци и Сухиндол през 30-те години пораждат необходимостта от учителско сдружение и защита интересите на населението от павликенска околия в областта на образованието. На 28 август 1934г. учителите от Павликенска учебна околия, обхващаща около 30 села, се събират на събрание и възстановяват учителското дружество. Под ръководството на училищния инспектор Никола Енчев е приет Устав и е избрано настоятелство на дружеството в състав: председател Стефан Ботев, подпредседател – Трифон Антонов, секретар – Кольо Георгиев и членове: Кирил Кадиев, Йордан Чорев / всички те учители/. 

            По инициатива на Околийското просветно дружество и училищния инспектор на 4, 5 и 6 април 1937 г. в Павликени е организирана околийска педагогическа конференция. Като гости са поканени Главният инспектор от министерството на просвещението, учители от София, редакторът на сп.“Учител“ и много други лектори. Със свои реферати в работата на конференцията участват и павликенските учители: Кольо Георгиев, Минчо Зидаров, инспекторът Никола Енчев. Пред участниците е представена  пиесата „Черната кокошка“, подготвена от учителката Венета Николова, в която участват 65 деца от павликенското Основно училище.

            Подобна голяма околийска педагогическа конференция в Павликени е организирана и на 2 април 1939 г. На тази конференция са почетени и заслужилите учители пенсионери: Пенчо Пенев, Васила Пенева, Стоян Станев, Тодор Христов, Димо Димов, Петър Христов, Иван Трифонов, Иван Райков, Григор Киров, Йосиф Христов, Тодор Луканов.  Училищният инспектор Антон Попов прочита поздравителен адрес  към пенсионерите и от името на Н.В. цар Борис III. Участниците в конференцията са приветствани и от кмета на Павликени Григор Ан.Писарев.

             

            Политическите събития и обществените промени по време на Втората световна война налагат някои изменения и в образователната система. Като цяло училищата в Павликени се запазват, създават се условия за тяхното по-добро развитие. Най-съществени са промените за Девическото занаятчийско училище. Още през 1942 г. то е обединено с Коларо-бъчварското училище и получава статут на Държавно промишлено училище. Съвместната учебна дейност  на двете училища продължава до 1 май 1947 г., когато със Заповед № 791 на Министерство на образованието Девическият отдел се обособява в самостоятелна Девическа професионална гимназия. Самостоятелна сграда за това учебно заведение обаче не се намира. През учебната 1948 -1949 г. момичетата все още са заедно с Коларо – бъчварското училище. Следващите години е местено последователно в гимназията и в сградата на  Основното училище.  С годините се променя и времетраенето на учебния процес – докато до 1948 г. срокът на обучение е 4 години, през 1949 -1952г става 3 години, а от 1952 до 1954г. завършва последния 2-годишен курс на обучение, след което училището е закрито.

            През 1945 г. започва строителството на нова учебна сграда за нуждите на павликенската смесена гимназия. Учебните занятия в нея започват през есента на 1950 г., но само в една част от проектираните класни стаи. Вторият етап на строителството се осъществява през 1962-1963 г., когато са създадени нови класни стаи, оборудвани са учебни кабинети и работилници, а през 1964 г. и нов физкултурен салон и спортна база.

            От 1951- 1952 г. от Основно училище „Климент Охридски“са отделени по местоживеене част от учениците от I  до VIII клас и са пренасочени  към гимназията. Така се обособява Единното общообразователно училище от I  до XI клас. През учебната 1956 -1957 г. се прави нова реорганизация и паралелките от I  до VII клас  сформират ново самостоятелно основно училище „Н. Й.Вапцаров“ в старата сграда, а от VIII  до XI клас  в новата гимназия. В началото на учебната 1964 -1965 г. за пореден път двете училища се сливат в Средно  политехническо училище. От м.май 1946 г. училището носи името на големия български учител и революционер Бачо Киро.

            Ново строителство и разширяване на съществуващата материална база се осъществява и в Основно училище „Св.Климент Охридски“. В периода  1966 -1968 г. е построена надстройка на сградата като трети етаж и са оборудвани постепенно нови кабинети и класни стаи. Проблемите на училището и неговото развитие в периода 1944 – 1964 г. се ръководи от директорите : Кольо Георгиев, Стефан Коев / по-късно училищен инспектор/, Ганка Ботева, Спиридон Вачев, Ирина Вълева, Генчо Зафиров, Никола Генов, а от 1 септември 1964г. до 1979 г. – Марин Колев.

            В годините на своето развитие  и  утвърждаване павликенските училища образоват и възпитават стотици хиляди специалисти, продължили образованието си извън Павликени – лекари, агрономи, химици, учители, земеделски стопани, занаятчии, творци от различни изкуства или просто граждани на нова България. Техният жизнен старт, амбициите им за успех и усъвършенстване, малките им и големи човешки победи са тръгнали от павликенските училища и са част от всеотдайния труд на първите им учители в Павликени.